Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Зората на живота

Размишление

Упражнение: Ръцете настрана. Дясната ръка се поставя пред лявата, бавно се движи по нея до рамото, минава пред гърдите и се връща в първото си положение – настрана. След това лявата ръка се движи бавно по дясната, идва до рамото, минава пред гърдите и се връща пак в първото си положение – настрана. Това се прави няколко пъти – с лявата, с дясната ръка.

Съвременните хора търсят едни и същи неща, но въпреки това се различават едни от други. Причината за голямото различие между тях се крие в техните възгледи за живота. Всеки тръгва от своя философия за живота, от свои специфични разбирания, и мисли, че те са най-прави. Като тръгват от своята философия, те искат да си обяснят отвлечените въпроси на живота и там се объркват. Малцина са готови за отвлечени въпроси. Повечето хора трябва да се занимават с елементарни въпроси. Ще кажете, че искате да се домогнете до истината, да знаете причините на нещата. И да знаете причините на нещата, пак не сте дошли до истината. Истината стои над фактите, над законите и принципите, над причините и последствията на нещата.

Някои питат, защо се е счупила дадена стомна. Много причини има за счупване на стомната: или по невнимание на онзи, който я е носил, или защото е вече ненужна. Когато свърши работата си със стомната, господарят и я хвърля настрана и я счупва. – Защо се чупят яйцата? – По много причини: или за да се опържат, или за да се сложат в яденето, или за да излезе пиле от тях. Когато кокошката разбере, че пиленцето трябва да излезе на бял свят, чукне яйцето и то си подава главичката навън. – Кой начин на счупване на яйцето е най-добър? – Когато кокошката сама го чукне. Ето защо, научете се и вие по този начин да чупите яйцата, да излиза живот от тях. Така чупете и стомните си. Когато животът е затворен в някоя форма и е дошъл часът на освобождаването му, позволено е да чукнете някъде тази форма, да се отвори, и животът да се прояви. Животът стои над всички форми, над всички условия и възможности. Той носи в себе си и условията, и възможностите.

Едно е нужно на хората: истинско, положително знание. Някои мислят, че знаят много. Сегашното знание е знание на миналото. Настоящето знание сега се придобива. Какво ще бъде това знание, мъчно може да се каже. С думи то не се предава. Какво знание носи даден човек, ще разберете от неговия живот. Както говори, такива сили носи в себе си. По говора на човека можете да определите характера му. Ще кажете, че българският език е груб. Колкото и да е груб, всички българи не говорят еднакво. Някои говорят меко, а други – грубо, остро, натъртено. Това зависи от силите, които крие човек в себе си. Какво представлява човек днес, как говори, как се проявява, това не трябва да ви спъва. Той живее още в своето минало. Друг е въпросът, ако човек е влязъл вече в настоящия си живот. Тогава можете вече да се произнасяте.

Срещате някой кален, нечист човек – не го осъждайте. Един ден той ще се очисти и ще светне. Гледайте дали можете да му услужите с нещо. Щом се е окалял, той може да е човек, който се е жертвал за близките си, готов е на всякакви услуги. Виновен ли е човек, че муха е кацвала на него? Когато мухите и комарите кацват върху вас, те искат да вземат нещо, или пък да обърнат вниманието ви, че не живеете добре. Когато мъж и жена се карат, някоя муха кацва по носа, по лицето на единия или на другия, заставя ги да изменят говора си, да се разговарят музикално. Щом престанат да се карат, мухата хвръква настрана. Какво заключение ще извадите за някоя къща, в която има много мухи? Където има много мухи, там има и много нечистотии. Къща, в която се поддържа голяма чистота, мухите са малко, или почти ги няма. Някоя домакиня се оплаква, че има много мухи в къщата си. Обаче, ако след нея дойде друга домакиня, мухите напускат къщата. Какво заключение ще извадите от тези два случая? Естественият извод е следният: първата домакиня е била нечиста, поради което мухите са търсили храна. Втората домакиня е поддържала голяма чистота в къщата си, затова мухите избягали навън, там да си търсят храна. Какво представляват хапливите мухи? Те не са нищо друго, освен лоши мисли и чувства, които безпокоят човека. Когато мухите хапят силно, това показва, че времето ще се развали; когато не хапят, времето върви към подобряване. Причината, че мухите хапят при разваляне на времето, е електричеството в атмосферата. Когато има много електричество в атмосферата, една част от него се натрупва върху хоботчето на мухата, като върху острие, и тя се безпокои, търси начин да се освободи от него. Тя започва да хапе хората, животните и се освобождава от излишното електричество на хоботчето си. Това електричество се съединява с електричеството в човека и той се дразни, докато електричеството отиде в земята.

Какво трябва да се прави с хапливите мухи? – Да се поправи времето. – Ако мухите влизат в къщи, как да се освободим от тях? – Като чистите редовно къщата си. Мухите са инспектори на чистотата. Като влязат в някоя чиста къща, те веднага излизат навън. Ако къщата не е чиста, остават вътре. Значи всяка нечиста мисъл е муха, която идва да ревизира общото състояние на човека. Ако вътре в него владее абсолютна чистота, тя веднага излиза вън. Не е ли чисто вътре, нечистата мисъл намира храна, с която поддържа съществуването си. Колкото и да махаш с ръката си, нечистата мисъл няма да те напусне. Трябва да се очистиш вътрешно, за да я заставиш да излезе навън. Когато в главата на човека влизат чисти мисли, той се радва. При радостта мускулите на лицето заемат особено положение. Те приемат повече възходяща посока. Когато през ума на човека влизат нечисти мисли, той скърби, мъчи се, става тъжен – мускулите му увисват надолу. Ще кажете, че не искате да страдате. И скръбта е на място. Тя е толкова необходима, колкото и радостта. Като скърби и страда, човек си почива. Всъщност смяната на състоянията, от радост в скръб и от скръб в радост, представлява почивка, а радостта и скръбта са условия, при които човек работи и учи.

Какво трябва да учи човек на земята? Първото нещо, с което трябва да се заеме, е изучаването на Божествения език. Особена е азбуката на този език. Тя се изразява чрез движения, чрез символи, чрез образи. За пример, срещате човек, който държи очите си повече затворени. – Защо са затворени очите му? – Това е една от буквите на Божествения език. Вие можете да дадете различни тълкувания на известен символ, но той представлява само една буква – повече от едно значение няма. Срещате друг човек с отворени очи. Колкото по-близо идва до вас, толкова повече очите му се разширяват. – Защо отваря той очите си? – Защото е изгубил нещо и с очите си ви пита, не сте ли намерили изгубения от него предмет. Ето защо, като изучавате Божествения език с любов и прилежност, вие радвате своя Учител и Той ви обича. Като придобивате знания, вие Го препоръчвате като добър и опитен Учител.

Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Колко хора са оправдали своето подобие с Бога? Казват за някого, че говори много сладко – мед капе от устата му. Колко души сте срещнали, от устата на които капе мед? Не подразбираме, че не в буквален смисъл трябва да капе мед от устата им, но да носят Любовта в себе си. Който има Любов в сърцето си, говори сладко. Той знае как да постъпва, как да се отнася с хората. Като срещне някого, той знае на какво разстояние да стои от него – нито много близо, нито много далеч. Разстоянието между двама души трябва да бъде такова, че да става правилна обмяна между тях. – На какво разстояние седи човек от печката? – Разстоянието се определя от степента, до която тя е нагрята. Ако печката е силно нагорещена, човек седи далеч от нея; ако е слабо нагорещена, той седи близо до нея, да приема топлината и.

Следователно всеки човек трябва да взима от ближния си толкова, колкото му е необходимо в дадения случай. Вземе ли повече, отколкото му трябва, обмяната между тях не е правилна, поради което те не могат да се обичат. Ако бакалинът, от който купувате стока, ви излъже няколко пъти, вие не искате да имате вече отношения с него и го напускате. Той ви става неприятен. Ето защо, за да имате добри и правилни отношения с хората, вие трябва да им давате най-хубавото, което имате – най-хубави мисли, най-хубави чувства и най-хубави постъпки. Най-малкото нарушаване на този закон внася дисхармония в отношенията ви. За да запазите добрите си отношения с хората, всяка сутрин нагласявате ума си да мисли право; нагласявайте сърцето си да чувства право; нагласявайте волята си да постъпвате право. За всяко нещо се искат специални условия: за ума – достатъчно светлина, ни повече, ни по-малко – толкова светлина ви е нужна, колкото да се виждат предметите ясно; за сърцето – достатъчно топлина и за волята – достатъчно сила. Без светлина, без топлина и без сила човек не може да има правилни отношения нито към себе си, нито към ближните си, нито към Бога.

И тъй, стремете се към правилна обхода, към взаимно уважение и почитание. Стойте на такова разстояние едни от други, че да не виждате лошите си черти. Докато са далеч едни от други, хората виждат само доброто в себе си. Щом се приближат повече, отколкото трябва, те не могат вече да се търпят. Те виждат лошото в себе си и бягат. Пазете нужното разстояние помежду си, за да не изгубите Любовта си. Ако двама души не се обичат, това показва, че нещо им липсва, някакъв недоимък се явява между тях. За да се възстановят отношенията им, те трябва да потърсят други двама души да донесат това, което им липсва. Значи омразата, неразположението между хората се дължи на някакъв недоимък в тях. Щом дойде изобилието и Любовта идва. Недоимъкът създава противоречията, а изобилието ги изглажда. – Откъде идва изобилието в света? – От Любовта. – Кой разпределя благата, които Любовта носи? – Умът. Значи сърцето носи благата, умът ги разпределя, а волята ги използва. Само по този начин човешкото тяло се държи в равновесие. Няма по-голямо благо за човека да ходи изправен и да се движи хармонично. Правилното движение е музика, хармония. За да не нарушава хармонията в движенията си, човек не трябва да се дразни. Всяко дразнене е излишно изразходване на нервна енергия, вследствие на което се изтощава нервната система. Когато нервната система се изтощи, човек става крайно чувствителен. Като слуша музика, когато не се свири добре, той не може да търпи. Като среща грозни хора, бяга, не може да ги гледа. Пазете си нервната система, да не губите излишна енергия, за да понасяте всичко в света. Научете се да обличате грозните неща в красиви обвивки. Така постъпва природата. Ако човек нямаше мускули, а беше само от кости, щеше да бъде грозен. Природата, обаче, го е облякла в мускули, в празнините е сложила някакви органи и го е направила красив. Какво щеше да представлява човек с две празнини на лицето вместо очи? Природата е запълнила двете празнини и го е украсила с очите. Те са украшение на лицето. На устата пък е сложила специални мускули – устни, които също го правят красив. За да не губи красотата си, човек се стреми към безсмъртие. Само безсмъртният е господар на всяка частица от тялото си. Смъртният, обаче, не е господар на нищо. Като умре, той изгубва красотата си, губи всичко, с което е работил. И тъй, за да не губи това, което е придобил, човек трябва да се стреми към безсмъртие, в което е красотата на живота. На земята, като смъртен, човек не е толкова красив, колкото в невидимия свят. – Защо? – В невидимия свят той е безсмъртен. На земята човек не е толкова добър и справедлив, както в духовния свят. Човек носи в себе си доброто и справедливостта, но не ги проявява всякога. За пример, той счита, че към приятелите си може да не бъде толкова добър и справедлив, както към чуждите хора. В това отношение той е на крив път. Човек трябва да бъде еднакво добър и справедлив към всички хора. Ако приятелят ви е направил някаква услуга, работил ви е, свирил или пял, вие трябва да му благодарите така, че и той да бъде доволен от вас. Оценявайте всичко, което хората правят заради вас. Бог е, Който ги праща да ви услужват, да ви правят добрини. Щом оценявате доброто, откъдето и да идва то, първо вие се повдигате, а после помагате и на другите. Като оценявате доброто, което ви правят другите, вие се облагородявате и образувате хармонична връзка помежду си. Любовта трябва да свързва хората, понеже тя носи живот, тя носи всичките блага. Вън от Любовта никакъв закон не може да накара хората да живеят добре. Вън от Любовта никаква сила не може да премахне мъчнотиите и противоречията в пътя им. С Любовта всичко се постига. Като любиш, можеш да станеш и певец, и музикант, и учен, и художник, и философ. И тогава ще раздаваш щедро това, което си придобил. Ще бъдеш щедър и справедлив, на всеки ще даваш толкова, колкото в момента му е нужно. Само така можеш да задоволиш окръжаващите. Това значи „даром сте взели, даром давайте“.

Сега, като ученици, съветвам ви да приложите музиката при самовъзпитанието, да развивате ума и сърцето си. Пейте и свирете без да мислите дали ще ви харесат другите. Ако задоволите себе си и другите ще задоволите. Сега аз ще ви изпея една малка песен, със следното съдържание: „Зора се чудна зазорява, зора на нов живот, която мен в живота призовава. Зора се чудна зазорява; зора що носи чудните блага. Таз зора ме призовава на работа в живота мой“. Като ви наблюдавам, виждам, че всички сте от високо произхождение: царски синове, княжески синове, графове, барони. Всеки се държи на висотата на положението си. Добра почва сте, но тя се нуждае от семена, които да израснат и да се отгледат. Земята е щедра и справедлива: на всички дава еднакво храна, не прави разлика между хората. Тя дава еднакви условия за живот и на бодилите, и на плодните дървета, но ние нямаме еднакво отношение към тях: към плодните дървета сме разположени, а към бодилите – не. Бодилите са подобни на лошите мисли, които отнемат нещо от човека и помрачават съзнанието му. Плодните дървета са добрите мисли, които дават нещо на човека и повдигат съзнанието му. Щом е така, сейте в съзнанието си, като в почва, добри мисли и желания, за да се радвате на добри и сладки плодове.

Следователно искате ли почвата ви да ражда доброкачествени плодове, дайте път на Божественото Начало в себе си. Нека То бъде подтик в живота ви, да ви вдъхновява. Човек все трябва да обича нещо, за да се вдъхновява и да работи с Любов. Детето може да се импулсира от една ябълка или от една круша. От какво може да се импулсира възрастният? В импулса има движение. Като се съберат всички импулси в света, образува се онази хармония, която движи целия космос. Където е Любовта, там са импулсите, там е хармонията. Щом Любовта отсъства, всички импулси изчезват и хармонията се превръща в дисхармония.

Опитайте се да изпеете песента „Зора се чудна зазорява“, но така, че зората да обхване цялото ви естество и вие да я почувствате като импулс за работа, за нов живот, за движение.

Време е вече всички живи същества да излязат вън, на светлина. Зората на новия живот изгря! Жабите трябва да излязат от водите, магаретата – от рудниците, хората – от затворите и всички в един глас да запеят новия химн на свободата, новия ден на зората – денят на новата светлина. При това положение всеки ще прояви своята дарба и ще започне съзнателно да работи.

Някъде в Америка, в една каменовъглена мина, едно магаре било затворено цели десет години в един рудник, да пренася въглища от едно място на друго. На единадесетата година то било изкарано навън, на светлина. Като видяло слънцето, магарето започнало да се търкаля, да реве от радост, да скача. С това то искало да изрази радостта си от новия живот, който му бил подарен. И магарето разбрало, че животът се заключава в светлината и свободата.

Много от сегашните хора са се спрели на едно място и мислят само за смъртта, какво ще стане с тях, като умрат. Много просто – ще се освободят. – „Какво ще стане с децата ни?“ – Чудни са хората, като се безпокоят за децата си. Децата са самостоятелни, съзнателни души, като родителите си. Бог дава деца на хората, за да им покаже, че трябва да станат като тях, да възприемат новото и да се учат. Хората имат братя и сестри, за да изработят братски и сестрински отношения и да придобият известно благо чрез тях. Изобщо, майките, бащите, братята, сестрите, децата носят някакво висше благо, което трябва да се приеме и обработи. Всеки човек носи по едно Божествено благо, което никой друг не може да донесе. Благото, което бащата носи, никой друг не може да донесе. Благото, което слугата носи, господарят не може да донесе и т.н. Следователно, всеки човек е ценен дотолкова, доколкото носи благо, което му е дадено от Бога. Щом донесе благото, човек свършва вече работата си, както слугата свършва работата на своя господар. Благодарете за службата, която ви е дадена. Носете благото в света така, както ви е дадено, без да се изкусите да го продадете или да го използвате само за себе си.

Като ученици работете съзнателно върху себе си. Дойде ли ви някаква болест, не се страхувайте, но приложете Любовта в живота си. Тя лекува всички болести. Гледайте на болестите като на благо, дадено за да работите върху себе си. Всяка болест се дължи на известни нечистотии в капилярите, които тровят кръвта, предизвикват натрупвания във вените. Казват, че някой страда от разширяване на вените. Това не е нищо друго, освен наслоявания по стените на вените. Кръвта трябва да се пречисти. Чистата кръв в организма преодолява на всички физически и психически неразположения. Между движението на кръвта в артериите и във вените трябва да има известна хармония, както между мажорните и минорните гами. В това отношение, движението на кръвта в артериите представлява мажорни гами, а във вените – минорни.

Помнете: Всеки човек трябва да служи на Любовта според своите вътрешни разбирания, а не според това, какво му се диктува отвън. Слушайте вътрешния си глас. Той говори в името на Любовта. Като го слушате, ще се подмладите, силни ще станете и в Царството Божие ще влезете. Радвайте се, че тихият глас на Бога говори едновременно на всички души, на млади и на стари. Радвайте се, че Той дава от своите блага на всички. Като разменяте благата си, вие се ползвате от всичко, което Бог изпраща в света. Радвайте се, че Бог се проявява навсякъде. Казано е в Писанието: „Така да просветнат делата ви пред человеците“. Това значи: така да просветнат вашите умове, вашите сърца, така да просветнат вашите мисли, чувства и постъпки, че който ви види, да каже: „Ето един човек, носител на Божията Любов!“

Желая ви да се всели Царството Божие на земята още днес. Желая ви да придобиете качеството на светлината, да влизате и през най-малките дупчици, за да изпълнявате волята Божия.

„Зора се чудна зазорява, зора на нов живот. Зора се чудна зазорява, зора на новата Любов.“

Беседа от Учителя, държана на 27 август 1941 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search Help