Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Пред шестата раса

Отче наш

Размишление

(Прочете се трета глава от Послание към Ефесяните, от третия стих до края.) За размишление вземете 17-ти, 18-ти и 19-ти стих.

Има второстепенни неща, които отвличат вниманието на хората. Когато човек измръзне зимно време, престава да мисли. Вниманието му е съсредоточено само върху ръцете, върху тези удове, които са изгубили своята топлина. Аз наричам „измръзване“ или „изстиване“ положението, когато нямате какво да ядете или пиете, или когато нямате пари. Това е измръзване. Вие сте имали дреха и ви е било топло. Но ако през зимата вземат дрехата ти, започваш да се свиваш. Казваш: „Няма да я бъде тази работа“. При дадени условия това е верно. Като дойде пролетта, дебелите дрехи вече не са нужни. През лятото условията се подобряват още повече, докато дойде другата зима и тогава наново изпъква въпросът за облеклото – чудиш се какво да правиш. Какво трябва да прави болният? Най-първо, трябва да диша. Трябва да бъде в постоянна връзка с процеса на дишането, за да оздравее. После, той трябва да се храни. И най-после, трябва да мисли. Вие сте дошли до една фаза от живота си, при която трябва правилно да мислите. Понякога вие си представяте, че мислите, а всъщност – чувствате. Безпокоиш се, недоволен си. Това не е мисъл. То подбужда към мисъл. Или си неразположен. И това не е мисъл, но подбужда към мисъл. Или имате съмнение. И това не е мисъл. Или имате някакво недоволство. И това не е мисъл. Или вяра имате. И това не е мисъл. Някой път вие сравнявате вашите възгледи с други, за да видите кой възглед е прав. Това още не е мисъл. Когато се дойде до чистата мисъл, тя освобождава човека от всичките противоречия. Тя е над противоречията. Ти си господар, капитан, караш парахода, дето искаш. Когато нямаш обаче тая мисъл, ти приличаш на един плувец, който се държи за една малка отломка и не знае дали ще излезе на брега или не – плува без посока. Вие трябва да се освободите от всякакъв произвол. Някои от вас сте на по-голяма отломка, някой на по-малка, но не сте господари на положението. Вие сега мислите, че сте господари на своята съдба. Това е малка отломка. Казвате: „Каквото Господ даде“. Но върху тази мисъл „както Господ даде“, вие не се задълбочавате. Вие мислите: „Като даде Господ изобилно“. Но утре, ако не ви даде Господ изобилно, вие се усъмните и вярата ви отслабва. Като се разболеете, пак ще изгубите вярата си. На какво се дължи това? Кои са причините? Казвам: Трябва да дойдем до бистрата мисъл, или както е казал Апостол Павел в стиховете, дадени за размишление, от 17-ти до 19-ти стих – вие не можете да дойдете до чистата мисъл, докато не любите. Там е казано, че Любовта Христова превъзхожда всяко знание. Това, което ние знаем, в дадения случай не може да ни помогне. Например, един професор, който е свършил четири факултета, заболява. Какво го ползва всичкото му знание? Ако е следвал право, той знае всички закони, ако е естественик, знае всички животни, ако е следвал астрономия, знае много работи по астрономия, но какво го ползва това? Вика един лекар и от него чака помощ. И лекарят му предписва лекарство и на този, който всичко знае, казва като на малко дете – „Ето един цяр. Ще вземаш по 3 капки сутрин, на обед и вечер“.

Питам: Това естествено лекуване ли е? Ще вдишаш дълбоко, ще задържиш въздуха 30 секунди, след това ще издишаш. Това ще повтаряш много пъти – то е естествено лечение. Какво ще ви ползва този лек, който ви давам чрез вдишване? Той може да ви ползва само ако имате чиста мисъл. Вие не се спирате върху обстоятелството, че ние живеем в няколко свята. Има едно втичане. Например, обичаш един човек и мислиш за него. Но някой ден се затвори вратата, нещо хлопне някъде. Мене ми разправяше един съдия, който беше се заинтересувал от окултната наука. „Усещам на главата си нещо отворено и разбирам, че правилно постъпвам. От горе ми иде просветление. Но един ден направих погрешка, нещо хлопна и се затвори. Какво ли значи това?“ Не се минаха 2–3 месеца, българите отстъпиха Одрин, той остана в града и турците го убиха. Ако беше отворено онова място горе, не щяха да го убият. Той направи погрешка, връзката му с невидимия свят се прекъсна и беше убит. Докато сте свързани с Любовта, вие сте гарантирани. Прекъснете ли Любовта, като този съдия, могат да ви прострелят някъде. Може да имате знания. Например, той имаше знания. Трябваше да се оттегли от Одрин, но остана с мисълта, че като дойдат турците в Одрин, няма да му направят нищо, а те го претрепаха. Та когато говорим за Любовта, подразбираме единственото сигурно място. Там можете да бъдете сигурни. Когато сте свързани със света на Любовта – Божественият свят, тогава има кой да ви пази. Това е най-естественото положение. Всяко друго разбиране на Любовта не отговаря на истината. Вие мислите, че Любовта съществува на земята, извън онзи свят. Не, това е погрешно. Има една връзка, на която всякога може да разчитате, както водата, която иде от един извор, а не тази, която е в шишето, на вашата маса. След половин час, след един час няма да знаете отде да вземете вода. Не да имате един хляб само и утре да не знаете от коя фурна да вземете хляб, но да си имате една фурна, от която хлебарят всеки ден ще ви носи по един хляб и ще ви го дава. Това е, ако имате връзка. А ако нямате връзка, всеки ден ще търсите хляб във фурните и някой път ще кажете: „Ще се гладува“. Та трябва да се пази връзката. Това е мистичната връзка. Тази връзка трябва да се създаде. Много пъти вие считате неестествените връзки за естествени. Кои са неестествените връзки? Временните връзки са неестествени. Да предположим, че разрешавате една задача. Ти мислиш, че знаеш. Например, решавате задачата 5x5 (25), 5x25 (125), 5x125 (625), или 5x625 (3,125). Колкото отивате по-нагоре при това умножение, ще се намирате в по-трудно положение. Отначало лесно, но като умножавате по-големите числа, работите ще се усложняват. Най-лесно се умножава на 10 – поставяш нула от дясната страна на числото. Да кажем, умножавате 12 на 10. Най-хубавото умножение е, като туриш нула от дясна страна на някое число. Нулата всякога умножава с 10. Например, от 12 получаваме 120. Втората нула умножава пак с 10, третата също и т.н. По този начин получаваме 120,000 – това е най-лесното увеличение. Но като дойде до другите видове умножение, то е вече по-сложно. Например, ако удвоявате или умножавате с 3, с 4 или с 5, тогава задачата се усложнява. Трябва да изучавате отвлечените числа, защото те имат отношение към законите на живота. Освен това, в даден случай да можете да съпоставяте нещата. Имаш едно желание. Трябва да имаш и мисъл. Например, виждаш едно агне, което се е изгубило в гората. Ти си месоядец. У тебе се заражда желание да го вземеш, защото от това агне ще стане хубаво печено. В дадения случай трябва да разрешиш по правилата на математиката, трябва ли да заколиш агнето или не – да го оставиш ли да живее, или да го изядеш. Представи си, че 3 дена си бил гладен. Какво трябва да направиш? Да оставим въпроса за агнето. Вместо него, поставям по-другояче въпроса, малко упростявам, правя трета задача – по-разбрана. Представи си, че нямаш пет пари в джоба си и 3 дена си гладувал. И ето, пред тебе купчина от 100 английски лири. Какво ще направиш? Ще търсиш ли кой е господар на парите? На агнето можеш да търсиш кой е овчарят. А какво ще правиш с английските лири? – Ще ги туриш в джоба си. И след това какво ще стане с тебе? Ти ще имаш съвсем друг вид. С тези пари в джоба си ти ще се изправиш, ще се ободриш. Това ще се дължи на мисълта за твоята сигурност. Казваш си: „Уредена е моята работа, за една година имам препитание“. Но иде един човек и ти казва: „Господине, вие не намерихте ли пари?“ – Какво трябва да му кажеш? Вече се помисли осигурен за цяла година, но онзи пита: „Намерихте ли пари?“ Какво трябва да кажеш? Първата задача я разреши и помисли, че си осигурен. Но сега работата се усложнява. Ти можеш да кажеш, че не си видял нищо. Но той ще поиска да бръкне в джоба ти. Погледнеш го – той е два пъти по-силен от тебе. Значи, като поиска да бръкне в джоба ти, трябва да му позволиш, инак той и без позволение ще бръкне. Тогава? Вие по някой път разсъждавате като малките деца. В ума на малките деца има една идея, която е верна по отношение на Божествения свят. Те мислят, че като техния баща силен човек няма в света. Че баща им всичко може да направи. И после, като израснат и научат, че техният баща не може да направи всичко, счупва се нещо в тях. Като го закачи някое дете, то казва: „Аз ще кажа на баща си, тогава да видим какво ще става с тебе“. По отношение на Божествения свят тази идея е верна. Верна е, че няма друг като Бащата, Който е създал всичко. Но понеже връзките ни с този първичен свят не са силни, понеже втичането на тези духовни сили е прекъснато, ние имаме странично изтичане, имаме понятие за Бога чрез отражение: едно отражение, второ, трето и пр. Например, да кажем, че някой ви носи писмо от баща ви, понеже нямате пряка връзка с него. Може да сте в странство, получавате писма, но дали това писмо, което сте получили, наистина е от баща ви? Може някое друго лице да ви пише от негово име. Някой казва: „Мен Господ ми говори“. По какво познаваш, че Господ ти говори. Тези въпроси може да си зададе всеки. И винаги човек трябва да си го задава и сам да си го разрешава. Защото щом аз ти го задам на тебе и ти ми го зададеш, така въпросът не се разрешава, защото той има чисто материален характер. Как ще познаеш дали Господ говори? Аз никога не питам хората как познават, че им говори Господ. Аз зная закона: Какво говори Господ на мене, говори и на другите, затова не питам как им говори. На един англичанин ще говори по английски, на французинът – по френски, на немецът – по немски. Китаецът какво ще каже? Евреинът ще каже: „Адони“. „Адони“ значи „господине“. Зависи от езика. Него трябва да знаем. Има един език, на който хората трябва да говорят. Този език е разумен. В Божествения свят няма време – там като ти кажат една дума, трябва веднага да я разбереш. В Божествения свят няма да ти говорят с часове, както аз ви говоря. Там времето е малко; ще ти загатнат нещо и ти всичко ще разбереш. А пък тук ще ти говорят един час и ще кажеш: „Нищо не разбрах“. Говорят ти още един час, два часа и повече и въпросът остава пак неразбран. А пък в Божествения свят не е така. Там като кажат една дума, достатъчно е. Ти можеш да се усъмниш, че с една дума може всичко да се разбере. Може ли да ми кажете такава дума? Хайде, аз ще ви улесня: „Обичам те“. Като кажа тези думи на онова, бедното момиче, то тая мисъл заработва в него. То знае, че ще има дрехи, обуща, къща, училище и пр., цял един красив свят се отваря пред нея. Кажат и: „Не те обичам“, веднага този свят се затваря. „Обичам те“ – власт имаш. „Не те обичам“ – вън от властта, безсилен си. В Любовта е силата на човека. Любовта е това, което дава сила на човека, Любовта отваря простор. Щом дойде Любовта, за тебе се отваря цял един свят. Няма вече какво да ти се разправя за този свят. Ти го виждаш, ти живееш в него, ти с в него. Няма какво да ти се обяснява. Неща, които се обясняват, принадлежат на един свят, който не е реален. Има едно платно, на което с магически фенер проектират картини върху него. Но това е отражение на една друга реалност. Може да виждаш хора, може да слушаш как говорят в един филм. В този филм нещата са отражение на една съвсем друга реалност. Та и човек често се намира в един свят само на отражение, не е в един реален свят.

Някой казва: „Ходих в астралния свят“. Астралният свят не представлява една реалност, той е отражение. Вие сте ходили в един тон-филм(?). Нищо не е реално там. Те са сенки там. Ти казваш: „Не говориха там“. Това са сенки. Платното говори. Тази лента, която минава, говори. Но това не е реалност. Вие щом влезете в един свят, който е реален, в един свят на Любовта, вие ще имате връзка с живи същества, които представляват абсолютна реалност. Когато ви се каже: „Обичам ви“, вие имате връзка със същества, а не слушате въртящи се плочи. Една плоча, като се върти, 10 пъти може да ти каже: „Обичам те“. Може да турите една плоча, която казва: „Обичам те, обичам те, обичам те“, но ако разчиташ на тая плоча, ще останеш само с думите, а в реалния свят съществата имат друго отношение. Реалността се отличава с това, че всякога е в сила да те преобрази. Когато реалността дойде в болния, този живот преобразява човека, прогонва болестта от него. Когато дойде една Божествена мисъл, тя премахва онези мисли, които спъват човека, прави го свободен. Вие сте в един свят на постоянно освобождение. Не мислете, че един човек може да се освободи изведнъж. От едно нещо може да се освободи, после от друго – от много работи трябва да се освободи. Не мисли, че като се освободиш, ще прекъсне връзката си с другите хора. Някои казват: „Аз не искам да имам връзки с грешните хора“. С кого ще имаш връзка тогава? Да си представим, че прекъснеш връзката с всички хора. Тогава можеш ли да живееш на земята? Щом прекъснеш връзката си с другите хора, трябва да заминеш за онзи свят. Има една връзка, която ни свързва с добрите и лошите хора. И ако прекъснеш тези връзки с тях, веднага ще заминеш от този свят. И там после ще се създадат други връзки. Соломон казва, че в смъртта нямало възпоменание. Той е бил много добре запознат със света на илюзиите. И всичко, което той описва в Еклесиаст, това се отнася до астралния свят. „Суета на суетите, всичко е суета“ – това е астралният свят. Той казва, че едно и също нещо се случва с всичките там. Нали един филм и царят, и всички други хора ще го видят по един и същ начин? Не съществува един свят, дето учението на Соломон не е валидно. „Суета на суетите, всичко е суета.“ Питам, ако всичко е суета, защо Соломон е писал за суетата? Тогава и това, което е писал, и то е суета. Защо иска да ги убеди, че всичко е суета? Аз питам Соломона: Защо иска да ме убеди, че всичко е суета. Аз го разбирам. Соломон казва: „Това, което аз представям, не е реалност. Всичко това, което аз знам, е суета, но има нещо, което аз не зная и което не е суета. И затова потърси това, което не е суета“. Едно и също нещо може да се случи и на грешния, и на праведния. Ти казваш: „Как стана?“ И грешният, като съгреши, страда, но и праведният, като съгреши, и той страда. Но и другото е право: Грешният, като постъпи съобразно с правдата, макар и да е грешен, с него ще се случи това, което се случва с праведния. И праведният, като постъпи грешно, с него ще се случи това, което се случва с грешния.

Вие всички искате да знаете краят на нещата. Казвате: „Какъв е краят на нещата?“ Ето едно нещо. (Учителят показва молива, като го държи за двата края.) Какъв е краят сега? Тези два края са свързани с мене. Но ако искате да знаете единия край, ако само единият край се допира до мене, какво ще стане с този предмет? Какво ще стане с него, ако го пусна? Вие искате да знаете краят на нещата. Какъв е краят сега на този молив? Единият край е тъп, а другият остър. След като знаете това, какво сте придобили? Да допуснем сега, че вие искате да знаете дали вашият приятел ви обича или не. Това е краят. След като знаете краят, какво сте придобили? Представете си, че вашият приятел, когото обичате, е милионер, а вие нямате нищо. Искате да знаете дали той ви обича или не. Вие се срамувате да го попитате, понеже ще го обидите. Но намирате друг и го питате какво е казал той за вас, за да разберете дали ви обича или не. Дипломатично постъпвате. И след като се уверите, че ви обича, вие му пишете едно любезно писмо: „Понеже зная, че сте много благороден, че имате отлична душа и сте просветен човек, бихте ли ми услужили с известна сума, понеже съм много затруднен. Ще ви я върна“. Онзи ви отговаря: „Получих вашето писмо. Много се зарадвах, че ми писахте това любезно писмо. Изпращам ви една сума. Когато имате нужда, пак можете да пишете“. Но представете си, че онзи, комуто пишете, е един бедняк. Няма нито пет пари. И нему пишете едно писмо. Той ви пише: „Много съм благодарен, но нямам нито пет пари в джоба си и много съжалявам, че не мога да ви помогна“. Вие казвате: „Съжалявам, че си изхабих мастилото“. – Не искайте от вашия беден приятел пари, защото му причинявате болка. След като ви е писал, той си е казал: „Да бях богат, щях да му направя добро, но нямам нищо“. Той ви казва: „Много съжалявам, че не мога да ви помогна“. А пък вие казвате: „Така лесно се говори, ние ги знаем тези“. И така хората остават неразбрани един за друг. Значи има един свят, дето хората не се разбират. Човек трябва да бъде богат. Пишете на онзи, който може да ви помогне. Казвам сега: Тези условия, при които се намирате и с вашето верую, трябва да имате една мисъл: Дръжте вашата естествена връзка с реалния, с Божествения свят и се старайте отношението ви с Бога да бъде естествено. Защото Бог е Същество, Което не търпи абсолютно никакви съмнения, никакво подозрение, никакво колебание. Той нищо няма да ви каже, но и нищо не се постига така. Защото е казано: „Без вяра не може да се угоди на Бога“. Ти трябва да вярваш и при най-големите противоречия, които можеш да срещнеш в живота си. И при най-големите противоречия, които имаш, да не се усъмниш. Да кажеш: „Всеки може да направи това, но това не е Божа работа. Той не може да го направи“. Ти трябва да знаеш, че Бог е Същество съвършено и че ако има погрешка, тя е твоя, а не е на Бога. Бог може да те изправи един ден, но за да те изправи, ще минеш през големи страдания. Казваш: „Аз вярвам“. Ти вярваш, но трябва мисълта ти да се освободи от всякакви материални сделки. Когато дойдеш при Бога, Той няма да те остави сиромах. Като имаш връзка с Него, Той е премислил за всичките ти нужди. Няма да остане нито едно твое чувство незадоволено, понеже всяко чувство, това е връзка, това е вливане в живота. Всяко чувство е свързано с известни светове. Та всички чувства ще бъдат задоволени, стига да направи човек естествена връзка. И ако не направи тази връзка, чувствата му няма да бъдат задоволени. Ние на земята сме незадоволени, защото има много затворени врати. Трябва да се отворят. А пък никой друг не може да ги отвори, освен Бог. Само Любовта може да отвори всички затворени врати. Само Любовта е в състояние да оправи всичко в света. Всичко може да се оправи моментално. Иначе, ако не разбираме това, хиляди години могат да минат. И ако работите и нещата остават неразбрани, то е защото я няма Любовта, която превъзхожда всяко знание. Сега имате отворени 5 врати. Вече сме пред шестата врата. Гледайте сега да ви се отвори шестата врата. Под „шестата врата“ се подразбира идването на Любовта – не истинската любов още. През шестата врата ще влезе Любовта, която разрешава противоречията в живота.

Т. м.

35-та Лекция на Общия Окултен клас, 23 май 1934 г., сряда, 5 ч.с., Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search Help