Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Малките мъчнотии

– Верен, истинен чист и благ всякога бъди!

Чете се темата: “Най-красивата критика”.

Какъв е произходът на думата “критика”? Тя произлиза от глагола воювам. Българите казват “крея”, което означава, че едва се крепя; също така те казват “крия, къртя, кръст” и т.н. Обаче, критиката не руши само, но и създава. Критиката едновременно събаря и гради. Ако критикът изнася само лошата страна на нещата, той не е истински критик. Критикът е подобен на хирурга, а задачата на хирурга не е само да реже, но и да присажда. Истински хирург е онзи, който реже гнило, а присажда здраво. Човек може да бъде лекар сам на себе си и да се лекува без нож. С мисълта си човек може да се освободи от всички израстъци в тялото. Как? Като ги меси от едно място на друго. Ако израстъкът е вътрешен, той може да го изнесе вън някъде. Щом е отвън, той лесно се лекува. Ако е трескав, човек пак може сам да се лекува. Треската е резултат на излишна материя в човека. С помощта на мисълта си човек може да събере тази материя на едно място и да я извади навън чрез някакъв цирей. Щом в организма се е събрала нечиста материя, по какъвто да е начин, тя трябва да излезе навън. Задачата на човека е да изкара тази нечиста материя през порите си чрез изпотяване. Ако не може по този начин, поне чрез някакъв цирей. Ако и така не може, тя сама ще си намери място, но тогава човек ще бъде роб на болестта.

Представете си, че пред вас изнасят две чаши от различна големина. Коя от двете чаши ще изберете, това зависи от случая. Ако трябва да налеят в нея нещо, което обичате, ще предпочетете по-голямата чаша. Ако вие наливате същото питие на други, ще изберете по-малката чаша. Според закона на любовта трябва да бъде точно обратно: за себе си да вземете малката чаша, а за другите – голямата. Същият закон трябва да се приложи и по отношение на критиката. Критикуваш ли себе си, ще си послужиш с по-голямата чаша. Критикуваш ли другите, ще си послужиш с по-малката чаша. Това изисква законът на любовта. Някои критици приличат на сланата: дето паднат, всичко попарват. Други критици приличат на росата: дето паднат, благословение носят. Критикът трябва да бъде правдив човек, да има правилен череп. Ако черепът на критика е неправилен, и критиката му ще бъде такава. За да критикува нещата, човек трябва да ги разбира. Как може човек да критикува музиката, поезията или науката, ако нищо не разбира от тях? Не е лесно да критикува човек.

И тъй, за да критикува, човек трябва да има знания. Срещате един човек, виждате, че очите му са големи или малки и започвате да се произнасяте, дали е красив, или не. Това не е правилна преценка. Преди всичко, вие трябва да знаете, защо очите на един човек са големи, а на друг – малки. Големите очи са израз на алчност. Те са станали големи по причина на стремлението на даден човек да обсебва нещата. В желанието си да ги обхване, да ги задържи за себе си, той е отварял повече очите си, вследствие на което е възприемал повече светлина. Тази светлина е помогнала за разширяване на очите му. От друга страна, доказано е, че хора, които се раждат вечер, имат големи очи. Изобщо, иска ли да се произнесе по известен въпрос, човек трябва да има знание. Казвате, че има различни цветове в природата – червен, портокалов, розов, син, жълт, зелен, виолетов и т.н. Казвате, че обичате, за пример, повече розовия от синия, но защо предпочитате единия пред другия, не знаете. Каква е разликата между един и друг цвят, не знаете. Ще кажете, че те се различават по броя на трептенията си, но колко трептения има всеки цвят, и това не знаете. Защо едни животни са топлокръвни, а други – студенокръвни, и това не знаете. Известно ви е, че топлината е условие за растене и развиване на живите същества. Въпреки това рибите живеят, растат и се развиват при неблагоприятни условия – на студено. Какво показва това? От този факт съдим, че в далечното минало рибите са изпаднали при много неблагоприятни условия, лишени от топлина, от горивен материал, вследствие на което се задоволили с най-малката топлина. Те намерили скритата топлина във водата и влезли да живеят в нея. Рибите живеят много икономично – с най-малката топлина и светлина.

Като ученици, вие трябва да изучавате живота на рибите, на птиците, на млекопитаещите, да видите, как постепенно са преминавали от низш във висш живот. Същевременно, изучавайте добрите им черти и вадете поука от тях. Като дойдете до рибите, спрете вниманието си върху мълчанието. Те живеят при неблагоприятни, тежки условия, без да роптаят, без да издават звук на протест или оплакване. Когато положението им е станало непоносимо, те са се превърнали в птици. Птиците пък са се превърнали в млекопитаещи. Като изучавате пътя, по който животът се развива, вие се запознавате с работата на Духа. Всяко животно е символ на нещо, от което човек може да се възпитава. За пример, преди да влезе в къщата, котката изчиства добре краката си. С това тя иска да каже: Когато те канят на гости, първо изчисти краката си и после влез в стаята. Когато кукурига, петелът иска да каже, че човек има право да пее, но след като свърши известна работа. Докато работи, той трябва да мисли. Казано е в Писанието: “Изпитвайте духовете! Всичко изучавайте, но доброто дръжте.” Следователно, не пренебрегвайте онова, което срещате на пътя си. разумният се учи и от доброто, и от злото.

И тъй, учете, работете съзнателно, за да внесете в ума си нещо съществено, реално, а не само отвлечени идеи. За да дойдете до реалното в живота, изучавайте, освен животните, растенията, минералите, още и човешките типове. Изучавайте живота на великите хора, да видите, как са се проявявали, как са се справяли с неблагоприятните условия. Колкото по-велик е човек, толкова по-големи са неговите изпитания и страдания. Като страдат, мнозина мислят, че страданията са дадени само за тях. Повече или по-малко, всеки човек страда. Като ученици, обаче, вие трябва да се отнасяте съзнателно към своите мъчнотии. Мнозина се подават на настроенията си, които ги въртят на една и на друга страна, както вятърът върти ветропоказателя. Когато му се преподава, когато слуша учителя си, ученикът трябва да бъде свободен от всякакви настроения. Щом влезе в клас, той трябва да свали раницата с настроения от гърба си, да я остави вън. Влезе ли с раница в клас, влизането му е безпредметно. Съзнание се иска от ученика. Кой е виновен за неговото неразположение? Светът е красив. Слънцето постоянно грее, като изпраща своята светлина и топлина на земята. Земята следва своя път. Хората се раждат, веселят се, търсят щастие. Ангелите пеят и славят Бога. Трябва ли при това положение човек да бъде неразположен? Коя е причината за неговото неразположение? Много от страданията на хората са фиктивни. Много от страданията им се дължат на тяхната глупост.

Един разумен и добър човек станал рано сутринта и се готвел да отиде на работа. Но какво видял? Жена му и дъщеря му плачат. Защо? Дъщерята сънувала, че се оженила и родила момченце, което умряло. Като разправила съня си на майката, и двете започнали да плачат за умрялото дете. Защо плачете? – запитал бащата. – Детето на дъщеря ни умря. – Че кога се е женила, кога е родила дете, за да умре вече? Възмутен от глупостта на жена си и на дъщеря си, бащата казал: Ще тръгна по света да пътувам и, ако намеря по-глупави хора от вас, ще се върна. Като минавал край едно село, той видял, че един селянин се качил на едно високо дърво, а жената държала отдолу едни нови потури. Понеже не знаели, как се обуват, мъжът искал да скочи от дървото и така да влезе в потурите. – Стой, не скачай от дървото! – извикал пътникът. Аз ще те науча, как се обуват потури, но като възнаграждение ще ми дадеш потурите си. – Ще ги дам, само да ме научиш, как да ги обувам. След това пътникът продължил своето странстване, и в друго село видял събрани селяни на площада – решават нещо. – Какво правите? – Едно теле пъхнало главата си в едно гърне и не може да я извади. Ние сме се събрали да решим, как да извадим главата му. Най-после дойдохме до решение да отрежем главата на телето, за да го освободим от гърнето. – Знаете ли, че телето ви ще умре така? Аз ще ви покажа, как да го освободите, но телето ще дадете на мене. – Съгласни сме на всичко, само да освободим главата му от гърнето. Пътникът ударил гърнето с един камък, и то се счупило. Така той освободил главата на телето, но и телето спечелил. Едва напуснал това село, ето, натъкнал се на още по-голямо чудо. Всички селяни на съседното село се събрали пред вратата на един дом и живо решавали нещо. – Какво е станало? – запитал той селяните. – Остави се, женим сина си, но указа се, че булката е много висока, не може да влезе през вратата. Не знаем, какво да направим. Само едно остава: да отрежем главата й. – Ей сега ще ви кажа, но ще ми дадете наниза на булката. – Даваме го, само да ни помогнеш. Пътникът скочил на врата на булката, и тя моментално навела главата си. Щом навела главата си, тя влязла през вратата, дето я посрещнали с радост и веселие.

Следователно, като сте дошли на земята, ще бъдете умни. Не плачете за детето, което сте родили на сън и умряло. Не бързайте да режете главата на телето, за да я извадите от гърнето. Не решавайте въпроса с високата булка безсмислено. Ако булката е висока и не може да мине през вратата, не бързайте да режете главата й, но я убедете да се наведе малко. Щом наведе малко главата си, и мъчнотията ще се реши.

Трябва ли човек да се спъва от малки мъчнотии? Каквито мъчнотии и страдания да са дадени на човека, те са по силите му. Малко усилие се иска от него, за да ги реши правилно.

– Верен, истинен чист и благ всякога бъди!

Младежки Окултен Клас, 12.12.1926 Неделя, София

проверка и редакция: Общество Бяло Братство




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search Help